Съюзниците на Украйна не са единодушни за края на войната  "Въпросът, който се задава, е дали да се върнем към Студената война или не"  

 "  

По-добре ли е да се ангажираме с руския президент Владимир Путин заради инвазията му в Украйна или да го изолираме? Трябва ли Киев да направи отстъпки, за да сложи край на войната, или това ще окуражи Кремъл? Струва ли си засилването на санкциите срещу Русия да доведе до съпътстващи щети? 

Това са някои от въпросите, които поставят на изпитание международния алианс, който бързо се обедини около Украйна в дните след руското нахлуване, но който три месеца след началото на войната е напрегнат, заявиха официални лица и дипломати пред "Ройтерс". 

Тъй като западните правителства се борят със спираловидната инфлация и разходите за енергия, страни като Италия и Унгария призоваха за бързо прекратяване на огъня. Това би могло да проправи пътя за намаляване на санкциите и прекратяване на блокадата на украинските пристанища, която задълбочи кризата с продоволствената сигурност на най-бедните в света. 

Украйна, Полша и балтийските държави обаче предупреждават, че на Русия не може да се вярва, и твърдят, че прекратяването на огъня ще ѝ позволи да затвърди териториалните си победи, да се прегрупира и да предприеме нови нападения. 

Руснаците "разпространиха идеята, че това ще бъде изтощителна война, че трябва да седнем около масата и да търсим консенсус", заяви високопоставен украински служител пред Ройтерс. 

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че иска Русия да бъде "отслабена", а президентът Джо Байдън призова Путин да бъде преследван за военни престъпления. Британският министър-председател Борис Джонсън заяви, че Киев не трябва да бъде принуждаван да приеме лошо мирно споразумение и че Украйна "трябва да победи". 

Германия и Франция останаха по-двусмислени, като обещаха по-скоро да попречат на победата на Путин, отколкото да го победят, като същевременно подкрепиха нови строги санкции. 

"Въпросът, който се задава, е дали да се върнем към Студената война или не. Това е разликата между Байдън, Джонсън и нас", заяви пред Ройтерс съюзник на френския президент Еманюел Макрон. 

През февруари Русия започна така наречената "специална операция" в Украйна, заявявайки, че тя е необходима, за да отърве страната от опасни националисти и да намали военния капацитет на Украйна - цели, които Западът осъди като неоснователен претекст. 

Оттогава Москва твърди, че военната подкрепа от страна на Вашингтон и съюзниците му удължава войната и възпира Украйна от мирни преговори. През март Кремъл поиска от Украйна да прекрати военните действия, да промени конституцията си, така че в нея да залегне неутралитет, да признае Крим за руски и да признае източните сепаратистки райони за независими държави като условие за мир. 

Украинските и френските източници, както и служители от други държави, с които Ройтерс се консултира за този материал, са пожелали анонимност, за да говорят свободно за чувствителни дипломатически въпроси и политики в областта на сигурността. 
Разногласията могат да станат още по-ясно изразени, тъй като санкциите и войната се отразяват негативно на световната икономика, което крие риск от вътрешнополитически протести и играе в полза на Путин. 

"Още от самото начало беше ясно, че с времето ще става все по-трудно - настъпва умората от войната", заяви естонският министър-председател Кая Калас в интервю за CNN. 

"Възможно е да има разлика между тези страни, които имат много по-добри съседи от нас, и тези, които имат различна история като нас, балтийските страни и Полша. " 

Справяне с г-н Путин 

Макрон предупреди, че евентуален мир не бива да "унижава" Русия, както е станало с Германия през 1918 г. 

Той, както и германският канцлер Олаф Шолц, поддържат отворени канали за комуникация с Кремъл, което предизвиква недоумение в по-ястребово настроените страни. Президентът на Полша сравни разговорите с разговори с Адолф Хитлер по време на Втората световна война. 

"В някакъв момент ще трябва да се справим с господин Путин, освен ако няма дворцов преврат. И още повече, че тази война трябва да бъде възможно най-кратка", заяви съюзникът на Макрон. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА 
Стив Ханке: Разходите, свързани със санкциите срещу Русия, ще бъдат зашеметяващи 
Русия: Ще отговорим на струпването на сили на НАТО в Полша 
САЩ знае по-малко за плановете на Украйна, отколкото за тези на Русия 
Шолц заяви, че неговите и на Макрон разговори с Путин са били използвани за предаване на твърди и ясни послания, и подчерта, че санкциите срещу Русия няма да бъдат прекратени, ако Путин не изтегли войските си и не се съгласи на мирно споразумение, приемливо за Киев. 
Въпреки това един от членовете на екипа на Шолц заяви пред Ройтерс, че формулировката на Макрон е била "неудачна". Някои френски дипломати също изразиха частни резерви относно позицията на Макрон, като заявиха, че тя рискува да отчужди Украйна и източноевропейските съюзници. 

Въпреки че е благодарна за подкрепата на Запада, Украйна се възмущава от предложенията да отстъпи територия като част от споразумението за прекратяване на огъня и понякога поставя под въпрос дали съюзниците ѝ са правилно обединени срещу Русия. 

Предупреждението на Макрон да не се унижава Русия накара външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба да предупреди, че Франция унижава само себе си, а отношенията на Киев с Шолц са хладни. 

"Ние нямаме църква в целия Европейски съюз. Не си правим никакви илюзии по този въпрос", заяви високопоставеният украински служител, визирайки британския министър-председател от времето на войната Уинстън Чърчил. 

Служител на френското председателство заяви, че "в това, което казва президентът, няма дух на отстъпки по отношение на Путин или Русия". Франция иска украинска победа и възстановяване на украинските територии, каза служителят, а диалогът с Путин е "не да правим компромиси, а да казваме нещата такива, каквито ги виждаме". 

Представител на американската администрация заяви, че Вашингтон е по-скептичен към добросъвестните действия на Русия, но отрече да има "стратегически различия" между съюзниците. 

Говорител на Държавния департамент заяви пред Ройтерс, че САЩ, работейки заедно със съюзниците, са "постигнали резултати" за Украйна - със санкции, трансфер на оръжия и други мерки - въпреки че още преди инвазията скептиците са поставяли под съмнение единството на алианса. Целта, каза говорителят, е била да се постави Украйна в силна позиция за водене на преговори. 

Русия разхлабена? 

Във връзка с коментарите на Остин първият служител заяви, че Вашингтон няма намерение да променя ръководството на Русия, но иска да види страната отслабена до такава степен, че да не може да извърши отново подобно нападение срещу Украйна. 

"Всички се съсредоточиха върху първата част от казаното от Остин, а не върху втората. Искаме да видим Русия отслабена до такава степен, че да не може да извърши нещо подобно отново", каза служителят. 

Един германски правителствен източник заяви, че целта на Остин да отслаби Русия е проблематична. Според източника е жалко, че германският министър на външните работи Аналена Баербок, от коалиционния партньор на Шолц - Зелените, е подкрепила тази цел, тъй като тя усложнява въпроса кога изобщо могат да бъдат отменени санкциите, независимо дали Украйна се съгласи на мирно споразумение или не. 

Германски правителствени източници също така заявиха, че са притеснени, че някои на Запад може да подтикват Украйна към нереалистични военни цели, включително връщането на анексирания от Русия през 2014 г. полуостров Крим, което може да удължи конфликта. 

Баербок публично заяви, че санкциите ще трябва да останат в сила, докато руските войски не се изтеглят от Крим. 

Междувременно посланикът на Украйна в Германия многократно критикува Германия, че се бави с изпращането на тежки оръжия за Украйна, въпреки че Берлин твърдо защитава досегашната си подкрепа. 

Старшият съветник на президента Володимир Зеленски Михайло Подоляк сигнализира за разочарованието на Украйна: 

"Русия не трябва да побеждава, но ние няма да дадем тежки оръжия - това може да обиди Русия. Путин не трябва да губи, но няма да налагаме нови санкции. Милиони ще гладуват, но ние не сме готови за военни конвои със зърно", написа той в Туитър на 31 май. 

"Повишаването на цените не е най-лошото, което очаква един демократичен свят с такава политика", каза той. 

 www. dnes. bg